Трънската община е една от най-известните на територията на област Перник не само поради факта, че регионът е близо до столицата София. От този край датират редица хумористични фолклорни разкази, някои от които вече са издадени и на книжния пазар. Село Студен извор е едно от населените места в трънска околия, намиращо се в западната част на България. Изворски Гудел е височина, в чиито източни поли се гуши селото. За него би могло още да се спомене, че е в района на Знеполе. Но за географските му особености е от значение и това, че в местността Камък извира карстов извор. Средната стойност на надморската височина е 1032 метра, а изворът е с чиста и годна за пиене вода. Той протича през селото и стига до наносите на полето. От гледна точка на неговото разположение, то е по долината на два бряга. Малката рекичка е другият източник на вода за селото.
За разлика от другите планински села в региона, Студен извор не е разделено на отделни махали. Те са характерни за голяма част от селата и представляват еквивалент на кварталите в по-големите градове. Компактното място на селото позволява лесен достъп до него и създава допълнително удобство за живеещите в него хора. Къщите са на не повече от петстотин или седемстотин метра до махала, която се нарича Колезина. До нея се стига по пътя за друг важен за местните обект – Мачкулинъц. Известни са и граничните точки на това населено място за допълнителна ориентация за желаещите да го посетят туристи. Бусинци, Радково и Ярловаци са част от селата, намиращи се близо до трънското населено място. Може би най-известното четиво е Трънски разкази, което може да се намери по книжарниците и благодарение на което ще научим интересни факти за региона и по-специално за хумора. В посока югозапад град Трън не е особено далече от селото – на седем километра и половина. Карстовият извор най-вероятно стои в основата на избор на име за мястото, но има и друга версия. През 1959-та година е създаден окръг Перник и тогава в него влизат села, съдържащи в името си „извор“.
Всъщност става дума за три села Извор, съответно разположени в Брезнишка, Радомирска и Трънска околии. Но Студен извор и до днес си остава едно от населените места, в които се отдава почит на местните традиции и обичаи. И това село е отбелязано с името Извор през 1420-та година в епохата на османското робство в един от документите на империята. Беглишкият джубур или Трънската буна е със сигурност най-известното историческо събитие за района от времето на турското робство. Този бунт избухва през 1830-та година, шест години след така наречените Врачански събития. Радивоя Изворски е един от основателите и ръководителите на буната, но той разчита на безрезервните помощ и подкрепа на Радивоя Петревич от Бейрайнци. Третото главно действащо лице е вече възрастен свещеник, наближаващ седемдесетгодишна възраст. За съжаление неговото име е неизвестно за историята, но е родом и по всяка вероятност преподава в област Самоков, също близо до столицата.
